29 янв. 2010 г., 11:36

Разлистване

900 0 14

И такава се помня. Невинна

като първия полет на птиче,

като вятър, люлеещ тревите,

като влюбен сезон на момиче.

 

И такава се помня, любими,

затрептяла тъга като струна,

като есен, приплакала скрито,

в наболели от истини думи.

 

И такава ме помнят, безумна,

не открила покой за сърцето,

непознатите хора и друми,

с които делих битието си.

 

И такава се помня, по-жарка

от горещник. Почти отмаляла,

завладяна до лудост от танца,

завладяла мъжете на лятото.

 

Все прежалени  образи минали.

Не прежалих единствено себе си.

И сега се опомням, наистина,

доразлистена  вече  в ръцете ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...