29 янв. 2010 г., 11:36

Разлистване

896 0 14

И такава се помня. Невинна

като първия полет на птиче,

като вятър, люлеещ тревите,

като влюбен сезон на момиче.

 

И такава се помня, любими,

затрептяла тъга като струна,

като есен, приплакала скрито,

в наболели от истини думи.

 

И такава ме помнят, безумна,

не открила покой за сърцето,

непознатите хора и друми,

с които делих битието си.

 

И такава се помня, по-жарка

от горещник. Почти отмаляла,

завладяна до лудост от танца,

завладяла мъжете на лятото.

 

Все прежалени  образи минали.

Не прежалих единствено себе си.

И сега се опомням, наистина,

доразлистена  вече  в ръцете ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...