20.06.2023 г., 8:57

Разлистване на страниците

660 0 0

Нека тихо да поседнем

на леглата си, деца,

и към книга да посегнем

с развълнувани сърца.
 

Зима вие вън студена.

Сняг навсякъде вали,

ала ние сме засмени

пред снежинките, нали?
 

Виждам Коко, че мечтае

за любимата шейна.

Утре сутрин ще играем!

Ще се спуснем от върха!
 

Бори, Дори и Йоана,

вижте книгата пред вас

и скокнете под юргана.

Да четем сега на глас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...