20.06.2023 г., 8:57

Разлистване на страниците

659 0 0

Нека тихо да поседнем

на леглата си, деца,

и към книга да посегнем

с развълнувани сърца.
 

Зима вие вън студена.

Сняг навсякъде вали,

ала ние сме засмени

пред снежинките, нали?
 

Виждам Коко, че мечтае

за любимата шейна.

Утре сутрин ще играем!

Ще се спуснем от върха!
 

Бори, Дори и Йоана,

вижте книгата пред вас

и скокнете под юргана.

Да четем сега на глас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...