20.06.2023 г., 8:57

Разлистване на страниците

657 0 0

Нека тихо да поседнем

на леглата си, деца,

и към книга да посегнем

с развълнувани сърца.
 

Зима вие вън студена.

Сняг навсякъде вали,

ала ние сме засмени

пред снежинките, нали?
 

Виждам Коко, че мечтае

за любимата шейна.

Утре сутрин ще играем!

Ще се спуснем от върха!
 

Бори, Дори и Йоана,

вижте книгата пред вас

и скокнете под юргана.

Да четем сега на глас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...