Разлюля ми се душата
Разлюля ми се душата
на Е...
Разлюля ми се душата,
как желаех да те спра –
да не отнесеш омаята
тъй чаровна от нощта...
Любовта ни оцеляла
най-загадъчно до днес –
виждаш ли, е разцъфтяла
както вишната нощес...
Топлината от леглото
искам сам до вечерта
да опазя аз защото –
пак ще ни е нужна тя...
... Залюля ми се душата:
много искам да те спра,
стой, да продължи омаята
от разгула на нощта!...
17.11.2020.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени