Разлюля ми се душата
на Е...
Разлюля ми се душата,
как желаех да те спра –
да не отнесеш омаята
тъй чаровна от нощта...
Любовта ни оцеляла
най-загадъчно до днес –
виждаш ли, е разцъфтяла
както вишната нощес...
Топлината от леглото
искам сам до вечерта
да опазя аз защото –
пак ще ни е нужна тя...
... Залюля ми се душата:
много искам да те спра,
стой, да продължи омаята
от разгула на нощта!...
17.11.2020.
© Коста Качев Всички права запазени