17.11.2020 г., 22:33 ч.

Разлюля ми се душата 

  Поезия » Любовна
540 0 0

 

Разлюля ми се душата

                                                на Е...

 

Разлюля ми се душата,

как желаех да те спра –

да не отнесеш омаята

тъй чаровна от нощта...

 

Любовта ни оцеляла

най-загадъчно до днес –

виждаш ли, е разцъфтяла

както вишната нощес...

 

Топлината от леглото

искам сам до вечерта

да опазя аз защото –

пак ще ни е нужна тя...

 

... Залюля ми се душата:

много искам да те спра,

стой, да продължи омаята

от разгула на нощта!...

 

17.11.2020.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??