Разлютената есен
РАЗЛЮТЕНАТА ЕСЕН
О, днеска Есента е разлютена.
Дойде при нас надъхана и зла.
Подгонила Ноември със остена
и с бяс нахлу във тихите села!..
Изгони Слънцето и Светлината.
И вятърът с камшиците си заплющя.
Събори шареното на гората...
На облаците силно закрещя.
От слънчевия рай тя ад направи...
Заля ни тя със сълзи и вода.
Заплахи със стрелите ни отправи
и като страх в душите ни се вля!...
Онези дни, със слънцето, ги няма...
Златистата окраска отлетя...
Земята затъжи с тъга голяма,
виновница за всичко туй е Тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
