Размер Живот
Старото ми “Аз” ми е порядъчно широко.
Пълна бях с мечти. А виж ме колко съм вталена!
Хвърлям любовта – отдавна ѝ изтече срокът
в чакане да стана точно твой размер вселена.
Нищо, че и здравият разсъдък ми е хлабав,
леко го пристягам с щипка чар и го обличам.
Аз пък се харесвам. Малко смачкана... Но слаба!
Най-накрая нямам грам мерак да те обичам.
Хлопат и обувките – смалил ми се е пътят.
Вече води само там, където теб те няма.
Вярвай, като залък хляб за черни дни те кътах,
нищо че по устните горчеше от измама.
С времето разбрах, че имам нужда от диета.
Край на всяко глупаво преяждане с наивност!
С воля те изхвърлям всеки ден, от всяка клетка.
Новото ми „Аз” е смелост. Хич не ти отива...
Май ти бях съвсем по мярка тиха и безлична,
сгушена във погледа ти – криво огледало.
Стига ми тъгата – вредна е. И калорична.
Вмъкнах се в такъв размер Живот, че да съм цяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
