daizy-crazy (Пепа Петрунова)
138 649
8.10.2013 г., 7:59 ч.

Размер Живот 

  Поезия » Друга
1357 12 14

Старото ми “Аз” ми е порядъчно широко.
Пълна бях с мечти. А виж ме колко съм вталена!
Хвърлям любовта – отдавна ѝ изтече срокът
в чакане да стана точно твой размер вселена.

Нищо, че и здравият разсъдък ми е хлабав,
леко го пристягам с щипка чар и го обличам.
Аз пък се харесвам. Малко смачкана... Но слаба!
Най-накрая нямам грам мерак да те обичам.

Хлопат и обувките – смалил ми се е пътят.
Вече води само там, където теб те няма.
Вярвай, като залък хляб за черни дни те кътах,
нищо че по устните горчеше от измама.

С времето разбрах, че имам нужда от диета.
Край на всяко глупаво преяждане с наивност!
С воля те изхвърлям всеки ден, от всяка клетка.
Новото ми „Аз” е смелост. Хич не ти отива...

Май ти бях съвсем по мярка тиха и безлична,
сгушена във погледа ти – криво огледало.
Стига ми тъгата – вредна е. И калорична.
Вмъкнах се в такъв размер Живот, че да съм цяла.

 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??