7.06.2020 г., 20:04

Размера на сърцето

913 5 4

Колко е размера сърцето,

колко може то да побере?

Волно като птица е в небето,

необятно сякаш е море.

 

Може би се храни със усмивки,

може би сънува светлина.

Всяко очертание, извивка,

сбира сто прегръдки, сто слънца.

 

Сигурно мечтае за милувки,

после ще препуска с дива страст.

Диша само въздух от целувки

и е с точност на голям компас.

 

Колко е размера на сърцето,

аз го зная – колкото юмрук.

Ала в него сто Вселени, ето

чувам всяка – с биещия звук!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колкото юмрук е, но сбира сто Вселени! Благодаря ви, Ангелче, Цвете, Марги, Марианка, Ели! ❤️❤️❤️
  • Сърцето мечтае за милувки, страст и свобода! Хубав стих! Поздрави, Дани!
  • Поздрав! Хареса ми! Размера на сърцето, а? Той важен ли е? Или вместимостта му е важна? Моето е като старите рейсове Чавдар. Хармоника! Винаги има място за още един!
  • Много топло, позитивно, светло стихче за обичащото сърце! Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...