Размерът има значение
Понеже аз не бях заклет ерген,
а гледах вечер всеки ден “Ергена”,
у нас поканих мацки онзи ден,
с презумпция… така да се оженя.
Извиках три съседки аз у нас:
разведени, три чудни прозаички,
а също три моми от моя клас:
не пробвани от мен, съученички.
Девойките пристигнаха накуп,
изтупани по най-последна мода.
Едната беше с готин минижуп,
останалите - с роклички до пода.
Изглеждаха сравнително добре.
Надъхани… като за вечно дерби.
Аз бях по много хубаво сетре,
изгълтал шепа хапчета за нерви.
Наивно им разказах моя план,
че искам да си взема за съпруга:
най-скромната и хубава жена,
с която - денонощно да се любя!
Мометата не бяха много в час,
и взеха, до една да ми се слагат!
Харесваха ме даже във анфас,
без много на ума ми да наблягат.
Започнахме да пием на корем:
аз бяло вино, те галонче, Джони!
Домът ми заприлича на харем
с готови за кревата, примадони!
В един момент играта загрубя:
до мен дойде момето с минижупа.
То бръкна ловко с лявата ръка
под дънките ми, някъде поп пъпа!
Не зная, кво откри с ръката там,
но след това, ухилено разказа:
калашникът ми - колко е голям!
На всички с малко пръстче го показа.
А гостенките прихнаха от смях!
Решиха, че от мен жених не става!
Дори да бях достатъчно богат,
размерът ми, жена не заслужава!
След случката аз съм заклет ерген!
Не гледам вече шоуто “Ергена”.
Момета аз ругая всеки ден,
без никакъв мерак… да се оженя!
Юри Йовев
Февруари 2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
