Разминахме се на целувка
и всеки си върви по вятъра...
Лъкът на времето – цигулков,
разкъсва стоново душата...
Разминахме се на съмнение...
на десет изкрещяни думи...
Обичахме за забавление.
Смехът пиляхме помежду ни.
Разминахме се на очакване,
нарамили ненужен спомен.
Качихме се във празни влакове
и гарите ни са бездомни... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация