Dec 4, 2014, 6:28 PM

Разминахме се

  Poetry » Love
796 0 0

Разминахме се на целувка
и всеки си върви по вятъра...
Лъкът на времето – цигулков,
разкъсва стоново душата...

Разминахме се на съмнение...
на десет изкрещяни думи...
Обичахме за забавление.
Смехът пиляхме помежду ни.

Разминахме се на очакване,
нарамили ненужен спомен.
Качихме се във празни влакове
и гарите ни са бездомни...

Разминахме се във мечтите си...
детето ни – сирак е хлипав...
И цял живот ще търсим себе си
в роман за двама ненаписан...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...