Разминахме се на целувка
и всеки си върви по вятъра...
Лъкът на времето – цигулков,
разкъсва стоново душата...
Разминахме се на съмнение...
на десет изкрещяни думи...
Обичахме за забавление.
Смехът пиляхме помежду ни.
Разминахме се на очакване,
нарамили ненужен спомен.
Качихме се във празни влакове
и гарите ни са бездомни... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up