РАЗМИНАВАНЕ
РАЗМИНАВАНЕ
В очите ти замислени дихания
оставят диря всеки следващ път.
Космически огромни разстояния
напук между душите ни кръжат.
Къде се лута твойто ежедневие,
завихрено в миражни висоти?
Самотната ми гордост ли е жребия
за мен, да няма вече Аз и Ти?
Наблизо крачим, а не се долавяме,
сърцата само бият в унисон.
След всяка среща пак се разминаваме,
превръщайки душите си във стон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
