Когато живота хищно се разграбва.
И силите когато слабеят.
. . . . . . . .
Напред и само напред!
Напред през мъглата напред!
На Свободата белите знамена там, гордо се веят.
С всяка малка победа. С всеки мълчалив възход.
Бездомникът, намерил своя духовен дом
в най-дългата улица на онзи сив живот.
© Петко Петков Всички права запазени