Разминаване

botyo (Бойко Беров)
194 337

9.07.2015 г., 0:26 ч.

Поезия » Любовна

361 0 2

Разминаване

Крилата на безмълвното щастие

ме понасят над пропасти

и аз крещя от несъгласие,

но моите греховни страсти

над мене са всевластни.

Там някъде бяга злощастно

страхът, който ме опропасти

и чувам гласа ти

на ярки контрасти

все по-ясно и ясно.

Тогава ще се появиш –

ефирна, без пижама,

да ме прелъстиш

в своите желания.

Те ще са закон

и път към теб,

а аз ще се закотвя

най-отпред,

така че да ме виждаш

и да ме крещиш,

когато за обидата

ще си платиш.

Аз вече ще съм мъртъв

(сърцето ми – прогнило като пън)

и тебе няма да те свърта –

нито в теб, нито навън.

Но аз не искам твоето падение,

не ми е нужно твоето лице,

просто ще е съвпадение

с изтръгнато сърце.

botyo

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.