Разминаване
Разминаване
Крилата на безмълвното щастие
ме понасят над пропасти
и аз крещя от несъгласие,
но моите греховни страсти
над мене са всевластни.
Там някъде бяга злощастно
страхът, който ме опропасти
и чувам гласа ти
на ярки контрасти
все по-ясно и ясно.
Тогава ще се появиш –
ефирна, без пижама,
да ме прелъстиш
в своите желания.
Те ще са закон
и път към теб,
а аз ще се закотвя
най-отпред,
така че да ме виждаш
и да ме крещиш,
когато за обидата
ще си платиш.
Аз вече ще съм мъртъв
(сърцето ми – прогнило като пън)
и тебе няма да те свърта –
нито в теб, нито навън.
Но аз не искам твоето падение,
не ми е нужно твоето лице,
просто ще е съвпадение
с изтръгнато сърце.
botyo
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
