Jul 9, 2015, 12:26 AM

Разминаване 

  Poetry » Love
360 0 2

Разминаване

 

Крилата на безмълвното щастие

ме понасят над пропасти

и аз крещя от несъгласие,

но моите греховни страсти

над мене са всевластни.

 

Там някъде бяга злощастно

страхът, който ме опропасти

и чувам гласа ти

на ярки контрасти

все по-ясно и ясно.

 

Тогава ще се появиш –

ефирна, без пижама,

да ме прелъстиш

в своите желания.

 

Те ще са закон

и път към теб,

а аз ще се закотвя

най-отпред,

 

така че да ме виждаш

и да ме крещиш,

когато за обидата

ще си платиш.

 

Аз вече ще съм мъртъв

(сърцето ми – прогнило като пън)

и тебе няма да те свърта –

нито в теб, нито навън.

 

Но аз не искам твоето падение,

не ми е нужно твоето лице,

просто ще е съвпадение

с изтръгнато сърце.

 

botyo

 

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??