Разминаване...
Ти няма никога да ме поискаш.
Аз няма никога да ти призная.
Ще се разминем с ъгълна усмивка -
утеха някаква, че се познаваме...
На мене някак си ще ми е свито.
На тебе - малко безразлично.
Сърцето ми е всъщност свикнало,
усещало какво ли не. И всичко...
Ще имам в себе си коприна - нежност.
(Навъдих ято пеперуди.)
Ти сигурно таиш надежди,
че някой друг ще те залюби...
И тъй различно сме самотни.
И лягаме си непрегърнати.
Аз любя те във лунни нощи,
а ти в покой си... до разсъмване...
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
