diesto (Данаил Антонов)
975 523
12.09.2019 г., 22:19 ч.

Разминаване... 

  Поезия » Любовна
475 7 8

Ти няма никога да ме поискаш. 

Аз няма никога да ти призная. 

Ще се разминем с ъгълна усмивка - 

утеха някаква, че се познаваме... 

На мене някак си ще ми е свито. 

На тебе - малко безразлично. 

Сърцето ми е всъщност свикнало, 

усещало какво ли не. И всичко... 

Ще имам в себе си коприна - нежност. 

(Навъдих ято пеперуди.) 

Ти сигурно таиш надежди, 

че някой друг ще те залюби... 

И тъй различно сме самотни. 

И лягаме си непрегърнати. 

Аз любя те във лунни нощи, 

а ти в покой си... до разсъмване... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??