diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Sep 12, 2019, 10:19 PM

Разминаване...

  Poetry » Love
704 7 8

Ти няма никога да ме поискаш. 

Аз няма никога да ти призная. 

Ще се разминем с ъгълна усмивка - 

утеха някаква, че се познаваме... 

На мене някак си ще ми е свито. 

На тебе - малко безразлично. 

Сърцето ми е всъщност свикнало, 

усещало какво ли не. И всичко... 

Ще имам в себе си коприна - нежност. 

(Навъдих ято пеперуди.) 

Ти сигурно таиш надежди, 

че някой друг ще те залюби... 

И тъй различно сме самотни. 

И лягаме си непрегърнати. 

Аз любя те във лунни нощи, 

а ти в покой си... до разсъмване... 

 

Стихопат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0