diesto (Данаил Антонов)
979 525
Sep 12, 2019, 10:19 PM

Разминаване... 

  Poetry » Love
478 7 8

Ти няма никога да ме поискаш. 

Аз няма никога да ти призная. 

Ще се разминем с ъгълна усмивка - 

утеха някаква, че се познаваме... 

На мене някак си ще ми е свито. 

На тебе - малко безразлично. 

Сърцето ми е всъщност свикнало, 

усещало какво ли не. И всичко... 

Ще имам в себе си коприна - нежност. 

(Навъдих ято пеперуди.) 

Ти сигурно таиш надежди, 

че някой друг ще те залюби... 

И тъй различно сме самотни. 

И лягаме си непрегърнати. 

Аз любя те във лунни нощи, 

а ти в покой си... до разсъмване... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??