Разминаване
Пак кървим с плачещи залези
и сме в плен на лудо угасване.
Като спомен от вопъл на гларуси,
като сенки разминато пасване...
С вериги от пробити летежи
и претоплени стари желания,
удавихме сънни копнежи
в блато несъзнати терзания.
Със сърца в навик обути
все търсим безумни насоки
за чувства, отдавна нечути,
по път, с остарели посоки...
И с укор за бъдни вини,
плувам в развилнял се мираж,
че без тебе, знам - ще боли,
но ще бъда собствено "Аз"!
Ще захвърля в коша мечти
и ще кажа с тъга преди тръгване:
не съм виновен аз, нито ти -
просто блян, неслучил на сбъдване...
2020
© Калин Пантов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти от сърце, Иви! Прегръщам те!
-
Няма последна любов!
Има само една. Щом я прегърнем, тя вижда болката в сърцата ни и ни отвръща с любов в земното.
Бъди щастлив, Приятелю!
Прекрасна творба! -
Благодаря ви, момичета!
-
Няма виновни... Хубав стих.
-
Тежък стих...
-
Благодаря ти, Павлинче! Радвам се, че си го харесала!
-
Един огън... два огъня... много огньове... за да стане пепел, върху която да напишем стих... И най-често разминаванията ни карат да изгаряме в мечтания и да достигаме до прозрения... Прекрасно си го казал.
-
Благодаря ви, приятели! Радвам се, че се отбихте при мен и ме заредихте с усмивките си!
-
Това разминаване " като сенки с разминато пасване" много ми хареса! Оригинална метафора е и
" със сърца в навик обути"!👏
Тъжен, но въздействащ е този
" блян, неслучил на сбъдване"!😃 -
Много е хубав! Поздравления!
-
Красив стих, Калин! В любовта няма виновни има ранени!
-
Тъжен стих... с това неслучило се сбъдване...
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
