Разминаване
Пак кървим с плачещи залези
и сме в плен на лудо угасване.
Като спомен от вопъл на гларуси,
като сенки разминато пасване...
С вериги от пробити летежи
и претоплени стари желания,
удавихме сънни копнежи
в блато несъзнати терзания.
Със сърца в навик обути
все търсим безумни насоки
за чувства, отдавна нечути,
по път, с остарели посоки...
И с укор за бъдни вини,
плувам в развилнял се мираж,
че без тебе, знам - ще боли,
но ще бъда собствено "Аз"!
Ще захвърля в коша мечти
и ще кажа с тъга преди тръгване:
не съм виновен аз, нито ти -
просто блян, неслучил на сбъдване...
2020
© Калин Пантов All rights reserved.
