12 mar 2021, 19:01

Разминаване 

  Poesía » De amor
588 4 12

Пак кървим с плачещи залези

и сме в плен на лудо угасване.

Като спомен от вопъл на гларуси, 

като сенки разминато пасване...

 

С вериги от пробити летежи

и претоплени стари желания,

удавихме сънни копнежи

в блато несъзнати терзания. 

 

Със сърца в навик обути

все търсим безумни насоки

за чувства, отдавна нечути, 

по път, с остарели посоки...

 

И с укор за бъдни вини, 

плувам в развилнял се мираж, 

че без тебе, знам - ще боли,

но ще бъда собствено "Аз"!

 

Ще захвърля в коша мечти

и ще кажа с тъга преди тръгване:

не съм виновен аз, нито ти -

просто блян, неслучил на сбъдване...

 

2020

© Калин Пантов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти от сърце, Иви! Прегръщам те!
  • Няма последна любов!
    Има само една. Щом я прегърнем, тя вижда болката в сърцата ни и ни отвръща с любов в земното.
    Бъди щастлив, Приятелю!
    Прекрасна творба!
  • Благодаря ви, момичета!
  • Няма виновни... Хубав стих.
  • Тежък стих...
  • Благодаря ти, Павлинче! Радвам се, че си го харесала!
  • Един огън... два огъня... много огньове... за да стане пепел, върху която да напишем стих... И най-често разминаванията ни карат да изгаряме в мечтания и да достигаме до прозрения... Прекрасно си го казал.
  • Благодаря ви, приятели! Радвам се, че се отбихте при мен и ме заредихте с усмивките си!
  • Това разминаване " като сенки с разминато пасване" много ми хареса! Оригинална метафора е и
    " със сърца в навик обути"!👏
    Тъжен, но въздействащ е този
    " блян, неслучил на сбъдване"!😃
  • Много е хубав! Поздравления!
  • Красив стих, Калин! В любовта няма виновни има ранени!
  • Тъжен стих... с това неслучило се сбъдване...
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??