Разминаване
Постопли се и всичко живо мръдна,
от народ почерни се цял мегдана...
И аз излязох, уж бързо да се върна,
а се отплеснах, че и белята стана.
Ходих до герана, барем се открия,
щот напоследък липсата ме хвана.
Да съм умряла? Тц, не съм от тия,
чер гологан съм, пък и време няма.
Ходих да са диря и под асмалъка,
той едва покарал, току се зеленей.
Като ревнах, ма пристегна мъка...
за какво, не помня, акълът ми немей.
По двора обикалях леко на зигзаг
тихо стъпях, барем се изненадам.
Кръстосвах дълго, до късен мрак
от умора чак почнах да припадам.
Влязох си дома, боляха ме краката...
Някой е идвал, оставени следи видях -
на шкафа бележка от оназ с косата:
„Друг път ще мина, днес те изтървах!"
29.04.2009г
(цикъл "Похортували си баби млади")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
