30.04.2009 г., 10:06 ч.

Разминаване 

  Поезия » Хумористична
5.0 / 3
1009 0 7
Постопли се и всичко живо мръдна,
от народ почерни се цял мегдана...
И аз излязох, уж бързо да се върна,
а се отплеснах, че и белята стана.
Ходих до герана, барем се открия,
щот напоследък липсата ме хвана.
Да съм умряла? Тц, не съм от тия,
чер гологан съм, пък и време няма.
Ходих да са диря и под асмалъка,
той едва покарал, току се зеленей.
Като ревнах, ма пристегна мъка...
за какво, не помня, акълът ми немей. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Предложения
  • Не ревнувай от тези мъже, дето ми смъкват в очите небета, че без туй всеки ден ме кове с три пирона ...
  • Дели ни бездната на Времето със върхове на многоъгълници от мечти и области на звездност... Самотно ...
  • Какво е казал змеят людоед? ,,Послушат ли ме, всичко е наред. Вода ще пускам, само по лъжица, но иск...

Още произведения »