Размишление

7.07.2011 г., 0:29 ч.

Поезия » Друга

472 0 1

Дойде за бързичко и си замина,
а така те молех да поспреш.
Да ми помогнеш да измислим рима
на живота - сладостен копнеж.
Да не бъдем бедни откъм чувство,
да се смеем и да страдаме със теб.
Да създадем едно свето изкуство,
което на душите да дарява ''хлеб''.
Уви обаче! Ти реши да ме оставиш.
Насаме с мечтите си да разговарям.
Но аз зная, че не можеш да забравиш
любовта единствена, с която те дарявам...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

djudjii (Жанет Велкова)

2011-07-07T13:03:48+03:00

"Дойде за бързичко и си замина"
За жалост понякога хората се разминават...
Харесах стиха!