Jul 7, 2011, 12:29 AM

Размишление

  Poetry » Other
679 0 1

Дойде за бързичко и си замина,
а така те молех да поспреш.
Да ми помогнеш да измислим рима
на живота - сладостен копнеж.
Да не бъдем бедни откъм чувство,
да се смеем и да страдаме със теб.
Да създадем едно свето изкуство,
което на душите да дарява ''хлеб''.
Уви обаче! Ти реши да ме оставиш.
Насаме с мечтите си да разговарям.
Но аз зная, че не можеш да забравиш
любовта единствена, с която те дарявам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Дойде за бързичко и си замина"
    За жалост понякога хората се разминават...
    Харесах стиха!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...