16.12.2007 г., 11:51 ч.

Размишления 

  Поезия » Философска
744 0 22

Спънах се

в толкова истини...

Удариха ме челно в сърцето

лъжи недоизмислени,

а вярвам толкова сляпо...

Одрипаха душата ми

чувства несъществуващи,

а аз не мога да обичам измислено...

Сринаха ме толкова

несъществуващи мечти,

никога не биха се превърнали в реалност,

а до край тровиха ме...

И в римите ритъма губя.

Дали ще продължа да пиша стихове?

 

А мечтая,бленувам... да стана поетеса!!!

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??