Спънах се
в толкова истини...
Удариха ме челно в сърцето
лъжи недоизмислени,
а вярвам толкова сляпо...
Одрипаха душата ми
чувства несъществуващи,
а аз не мога да обичам измислено...
Сринаха ме толкова
несъществуващи мечти,
никога не биха се превърнали в реалност,
а до край тровиха ме...
И в римите ритъма губя.
Дали ще продължа да пиша стихове?
А мечтая,бленувам... да стана поетеса!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени