Dec 16, 2007, 11:51 AM

Размишления

904 0 22

Спънах се

в толкова истини...

Удариха ме челно в сърцето

лъжи недоизмислени,

а вярвам толкова сляпо...

Одрипаха душата ми

чувства несъществуващи,

а аз не мога да обичам измислено...

Сринаха ме толкова

несъществуващи мечти,

никога не биха се превърнали в реалност,

а до край тровиха ме...

И в римите ритъма губя.

Дали ще продължа да пиша стихове?

 

А мечтая,бленувам... да стана поетеса!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...