Размишления

Dec 16, 2007, 11:51 AM

Poetry » Phylosophy

785 0 22

Спънах се
в толкова истини...
Удариха ме челно в сърцето
лъжи недоизмислени,
а вярвам толкова сляпо...
Одрипаха душата ми
чувства несъществуващи,
а аз не мога да обичам измислено...
Сринаха ме толкова
несъществуващи мечти,
никога не биха се превърнали в реалност,
а до край тровиха ме... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Размишления

Want to read more?

Random works