24.02.2017 г., 10:22

Размишления по ... " Откраднат живот"

547 0 0

Откраднат живот ли? Предаден народ е играта.
Класически, Стриндберг въпросът болезнен крещи:
Какво че го знаем всички, кой е бащата,
щом нямаме майка на нашите болни съдби?

 

Окрадоха толкова много от младост и сила
и днес продължават безскруполно да ни крадат.
За твоите вълци говоря, Българийо мила.
Предаден народ вместо кости, по преходен път...

 

Колко животи под кръстове псуват власта си...
Колко животи към кръста са вече на път...
Урните пълним не с ропот ами с гласа си...
Надеждата все е последен комарен залог.

 

Но вълк щом опита кръвта, става хищник,
не гледа, че кожа и кости е всяка овца...
Вълците вече се хранят с опитни мишки.
Важно е всъщност само вкуса на кръвта.

 

Откраднат живот? Не! Съдби помиярски.
Балканът отдавна бърше с байраци очи.
Тръни растат и плуват по пътеките царски.
На запад е ехото и само изпраща пари...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...