5.04.2008 г., 17:36

Размисли

727 0 2

Да стигам с философски разсъждения

до изхода от някаква позиция.

Напразно се изгубих в разхищения,

в раздела - философска секция.

Да стигам с трезвото си мислене -

"съвременен човешки егоизъм".

Да почнa с правилното дишане

и да не броя преди да избух-лизам.

Ще ми е лесно в новото столетие,

дори на нищо да не заприличам.

Душата ми, опряна в пистолетите,

след като умре - ще мога ли да дишам?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дякова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...