5.04.2008 г., 17:36

Размисли

726 0 2

Да стигам с философски разсъждения

до изхода от някаква позиция.

Напразно се изгубих в разхищения,

в раздела - философска секция.

Да стигам с трезвото си мислене -

"съвременен човешки егоизъм".

Да почнa с правилното дишане

и да не броя преди да избух-лизам.

Ще ми е лесно в новото столетие,

дори на нищо да не заприличам.

Душата ми, опряна в пистолетите,

след като умре - ще мога ли да дишам?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дякова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....