Да стигам с философски разсъждения
до изхода от някаква позиция.
Напразно се изгубих в разхищения,
в раздела - философска секция.
Да стигам с трезвото си мислене -
"съвременен човешки егоизъм".
Да почнa с правилното дишане
и да не броя преди да избух-лизам.
Ще ми е лесно в новото столетие,
дори на нищо да не заприличам.
Душата ми, опряна в пистолетите,
след като умре - ще мога ли да дишам?
© Дарина Дякова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
