Lidis (Лидия Сиркавара)
107 241
14.09.2011 г., 13:22 ч.

Размисли 

  Поезия » Друга
673 0 3

 

       Размисли

Сърцето ми е побеляло -
кръвта ми от него избягала.
Сегашно се с бъдеще сляло
съдбата - нишани наслагала.

Далече във минало отлетяло,
душата за теб съм залагала
с кахъри за щяло-нещяло
все на сърцето съм слагала.

Отдавна не сме едно цяло
и любовта от нас е избягала.
Явно, сърцето не е разбрало,
иначе би, завинаги спряло...

 


© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • до Tomad (Кашмирски ):
    Благодаря за забележката Изплъзнала се е една запетая, но сега ,като погледнах мисля да заменя "с" с "и" в същата строфа.Понякога ми убягват връзките между думите съюзи и т.н, тъй като не ги употребявам разговорно.Финският език няма съюзи и предлози и въобще е различен по строеж. Извинявам се и благодаря за добронамерената забележка!

    до gefita (Георги Табаков):
    Благодаря за чудесния Ви коментар!

    до myanakieva (Мария Я ):
    Радвам се, че Ви хареса това стихче от живота!
  • Прекрасно.Удоволствие е да поставя шестица.Но сърцето да бие силно без да спира.Сърцето не е открило истинската обич.Взаимност - вечност.
  • Лидия, във втора строфа не разбрах особено какво точно сте искала да кажете, затова не съм сложил и запетая, но със сигурност трябва да има една, или след "залагала", или след "кахъри", или нещо трето, може би?

    Оставям на Вас да прецените.
Предложения
: ??:??