Размисли
1.2K
0
0
Ненадейно озарена
тръгваш след мечтите ти.
И душата ти пленена
чувствено пред мен шепти.
Тлеят в мрака младините.
Път от мъдрост съм избрал.
Към живота в дълбините -
аз по него бих вървял!
С поглед питаш ме смутена,
от един безгрижен свят.
Факла с чувства упоена -
за нощта, с любовен цвят...
Гледката е чисто бяла.
Там сърцето сякаш скрих.
Мъдрост моя, посивяла -
някъде и с теб сгреших!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ИВАН МИЛАНОВ Всички права запазени
