Размисли

19 dic 2021, 21:42

Poesía » De amor

921 0 0

Ненадейно озарена

тръгваш след мечтите ти.

И душата ти пленена

чувствено пред мен шепти.

Тлеят в мрака младините.

Път от мъдрост съм избрал.

Към живота в дълбините -

аз по него бих вървял!

С поглед питаш ме смутена,

от един безгрижен свят.

Факла с чувства упоена -

за нощта, с любовен цвят...

Гледката е чисто бяла.

Там сърцето сякаш скрих.

Мъдрост моя, посивяла -

някъде и с теб сгреших!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.