Размисли

Dec 19, 2021, 9:42 PM

Poetry » Love

923 0 0

Ненадейно озарена

тръгваш след мечтите ти.

И душата ти пленена

чувствено пред мен шепти.

Тлеят в мрака младините.

Път от мъдрост съм избрал.

Към живота в дълбините -

аз по него бих вървял!

С поглед питаш ме смутена,

от един безгрижен свят.

Факла с чувства упоена -

за нощта, с любовен цвят...

Гледката е чисто бяла.

Там сърцето сякаш скрих.

Мъдрост моя, посивяла -

някъде и с теб сгреших!

Please sign in with your account so you can comment and vote.