Размисли на 50'
Не ме вини, Живот,
за преживяното - от мен скроено,
оставило следа по сбръчканото чело, уморено.
Не спирам.
За кой ли път вървя по тръните бодливи,
очите ме издават,
признавам - със сетни сили
опитват стъпките и продължавам.
Резултатът?
Шамар или награда?
Дълбоко съм забъркана в играта.
Времето ще ме довърши...
Но си заслужава!
Не ще успее,
в многочастната соната,
памет моя,
ей така да заличи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Генева Всички права запазени
