Размисли на чаша чай
Нима не ходим вечно по ръба
на рухваща скала в свирепа бездна.
Със острие на нож сме зад гърба,
опряно – наш'та вечна безнадежност.
И нека поиграем още миг
със руската рулетка на живота.
В два полюса – между родилен вик
и краят, отреден ни от Голгота.
От толкоз думи, сякаш онемях,
не ме съдете, знам че съм виновен.
Ще Бъда ли, или отдавна Бях –
отпивам глътка чай от свят отровен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
