dansyto (Данаил Таков)
816 3638
15.02.2020 г., 21:11 ч.

Размисли на чаша чай 

  Поезия
520 5 7

Нима не ходим вечно по ръба

на рухваща скала в свирепа бездна.

Със острие на нож сме зад гърба,

опряно – наш'та вечна безнадежност.

 

И нека поиграем още миг

със руската рулетка на живота.

В два полюса – между родилен вик

и краят, отреден ни от Голгота.

 

От толкоз думи, сякаш онемях,

не ме съдете, знам че съм виновен.

Ще Бъда ли, или отдавна Бях –

отпивам глътка чай от свят отровен!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няма как в свят, като нашия човек да не бъде песимист по разум и оптимист по воля! Благодаря ви за мненията, Марианка, Мариела, Наде, Ели, Весо, Христо, Пепи!
  • Жаждата за живот е по-силна от обречеността, Наздраве!
    Чудесен стих!
  • Харесва ми!
  • Данси, това е рухващо наистина. Особено последните две строфи от втория куплет. Умишлено не ги цитирам, щото според бай Радой Р. имало читатели и цитатели.
  • Прекрасен стих! На ръба сме за съжаление!
  • Лимонче? Лимонада? Чаят да си го пият сами!
  • "отпивам глътка чай от свят отровен!"
    Тъжен свят, населен с тъжни хора...
    😢
Предложения
: ??:??