Размисли на кея
Размисли на кея
Очи присвити, малко смръщен поглед,
по ъглите обрамчени със мрежа бръчки,
устните са стиснати до болка, но усмивката
под тях напира да излезе на талази.
От ранно детство не познал ти радост,
топла майчина ръка, нито бащин пък съвет,
сам издигна себе си във идол и закрачи по света.
По трънливата пътека на живота строг се запиля.
Скитайки се ти от град на град, стиснал възлести
десници, търсеше ти своя грях.
В грях роди се, в грях живееш, не разбрал ти тоз
живот.
По несбъднатото все милееш, но във някой
друг живот.
Ненаучил се да вземаш, а раздаваше до край,
тъжно поглед над морето рееш
по изгубена вълна.
А вълните бягащи са, знаеш,
неуловими са, нали?
Ех, защо ти бе мечта на теб
бягаща вълна да си избереш,
белогребенна и буйна, с майка
пълноводната река.
Рикардо Дакар
02/11/2011 Виена
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рикардо-Дакар Всички права запазени
