Размисли на кея
Очи присвити, малко смръщен поглед,
по ъглите обрамчени със мрежа бръчки,
устните са стиснати до болка, но усмивката
под тях напира да излезе на талази.
От ранно детство не познал ти радост,
топла майчина ръка, нито бащин пък съвет,
сам издигна себе си във идол и закрачи по света.
По трънливата пътека на живота строг се запиля.
Скитайки се ти от град на град, стиснал възлести
десници, търсеше ти своя грях.
В грях роди се, в грях живееш, не разбрал ти тоз ...