Размисли на кея

3 дек. 2011 г., 01:10

Поэзия

1080 0 4

Размисли на кея

Очи присвити, малко смръщен поглед,

по ъглите обрамчени със мрежа бръчки,

устните са стиснати до болка, но усмивката

под тях напира да излезе на талази.

От ранно детство не познал ти радост,

топла майчина ръка, нито бащин пък съвет,

сам издигна себе си във идол и закрачи по света.

По трънливата пътека на живота строг се запиля.

Скитайки се ти от град на град, стиснал възлести

десници, търсеше ти своя грях.

В грях роди се, в грях живееш, не разбрал ти тоз

живот.

По несбъднатото все милееш, но във някой

друг живот.

Ненаучил се да вземаш, а раздаваше до край,

тъжно поглед над морето рееш

по изгубена вълна.

А вълните бягащи са, знаеш,

неуловими са, нали?

Ех, защо ти бе мечта на теб

бягаща вълна да си избереш,

белогребенна и буйна, с майка

пълноводната река.

Рикардо Дакар

02/11/2011 Виена

vyatur (Аз)

2011-12-04T15:35:50+02:00

Много ми хареса,написаното от теб.Много сърдечно. Браво !
avalon777 (Безстрашна)

2011-12-04T03:03:15+02:00

И мен докосна този стих... Поздрави, Рикардо!
mimamina (Мина Конарова)

2011-12-03T17:59:42+02:00

Ти си много самотна наранена душа ,но добра чувствителна !Много ми хареса стихото!Човек трябва да бъде откровен със себе си !Ти си го направил!Желая ти да бъдеш много щастлив занапред и усмивката ти да не слиза от лицето ти!Поздрав!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-12-03T17:49:59+02:00

Привет, Рикардо!
Стихът ти е изповед на душата, не само размисли. Толкова е тъжно, а така хубаво в стих! Много си казал в тези редове. Не бъди тъжен, не можем да върнем времето и да го променим. Усетих със сърцето си. Поздрави за споделеното!