Размисли от седмия ден

Часовникът през времето прокарва
пространствени секунди и минути.
Събужда се красавицата ларва
и става пеперуда рано сутрин.

...А ехото отломъци откъртва
от кремъчната същност на скалата.
Завихря се една печална жътва
и всичко преобръща се на пясък.

Криле със размах два-три метра
пропускат сянката си под орлите.
Дочува се вълнуващата клетва
на писъка им. С ярост се заплита

парче от вечност горе в планината.
И билото й с гордост се оглежда
във Бога й, идеята изпратил,
идея за приумицата прежна,

че всички сме прашинки на безкрая,
отгледани със обич от живота.
И скрити сред виталната му стая,
развиваме се - клони от дървото,

което носи името природа.
Човекът му е златната корона.
Но колкото и да сме зли и горди,
то първо нека смъкнем се от клона.