Той не е истински. А се мисли за жив.

Покрай него лъжите виреят.

Само по навик. Но аз съм против

в мойта пазва да покълват и зреят.

И, защото не вярвам - сяда, напива се.

После си тръгва, а аз му прощавам.

Нека си мисли, че от него по-жива съм,

но ако е истински - нека остава.

Вместо от виното, мен ще отпива,

а аз със живот ще го храня.

По първи петли нощта си отива,

а той ще си тръгва без рани.

Ще върви, ще е жив - но забравил

дъх да поема от мисъл такава -

как ще ме пие и пак неудавен

всяка нощ след мен ще остава.