11.12.2014 г., 17:46 ч.  

Размисли под пара 

  Поезия » Любовна
258 0 1

Замислена, седиш на стола
със грижите си за деня,
а аз те виждам вече гола
във млечнобяла светлина.

 

И къкри бобът под капака
на тенджера-локомотив.
Гладът във мен потискан чака
в рефрен повтарящ се мотив:

 

дали гладът си да заситим
и легнем в топлия юрган,
или да се окъпем чисти,
като Христос в река Йордан.

 

А може, както съм покръстен,
със стола да те понеса
към спалнята. И виждам пръста
на Божиите чудеса.

 

Но нека бобецът си къкри
под топла пара на вълма.
Тъй както чувствата ми пъплят 

локомотив по стръмнина 

 

 

така да стигнем до превала
със боровете като свещ
и да изпуснем пара бяла
от свита до премала пещ!

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Въпрос е на приоритет:
    Ако е страст - загаряш боба.
    Ако е с план - изгасяш огъня.
    Въпрос на шанс и на късмет...

    Поздравления!
Предложения
: ??:??