Размисли под пара
Замислена, седиш на стола
със грижите си за деня,
а аз те виждам вече гола
във млечнобяла светлина.
И къкри бобът под капака
на тенджера-локомотив.
Гладът във мен потискан чака
в рефрен повтарящ се мотив:
дали гладът си да заситим
и легнем в топлия юрган,
или да се окъпем чисти,
като Христос в река Йордан.
А може, както съм покръстен,
със стола да те понеса
към спалнята. И виждам пръста
на Божиите чудеса.
Но нека бобецът си къкри
под топла пара на вълма.
Тъй както чувствата ми пъплят –
локомотив по стръмнина –
така да стигнем до превала
със боровете като свещ
и да изпуснем пара бяла
от свита до премала пещ!
© Иван Христов All rights reserved.
