Размисли под пара

rudin (Иван Христов)
865 1445

Dec 11, 2014, 5:46 PM 2014-12-16T15:22:58+02:00

Poetry » Love

249 0 1

Замислена, седиш на стола
със грижите си за деня,
а аз те виждам вече гола
във млечнобяла светлина.

И къкри бобът под капака
на тенджера-локомотив.
Гладът във мен потискан чака
в рефрен повтарящ се мотив:

дали гладът си да заситим
и легнем в топлия юрган,
или да се окъпем чисти,
като Христос в река Йордан.

А може, както съм покръстен,
със стола да те понеса
към спалнята. И виждам пръста
на Божиите чудеса.

Но нека бобецът си къкри
под топла пара на вълма.
Тъй както чувствата ми пъплят –

локомотив по стръмнина –

така да стигнем до превала
със боровете като свещ
и да изпуснем пара бяла
от свита до премала пещ!

Please sign in with your account so you can comment and vote.