valiordanov (Валентин Йорданов)
1796 1467
20.01.2009 г., 7:09 ч.

Размисли пред вратата 

  Поезия
816 0 16
"Спрях пред вратата ти, плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
пак да почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх." 
Жени Георгиева

Вратата ти отдавна е затворена.
Отдавна няма пушек във комина.
Цветята ти отдавна нямат корени
и в бурени е цялата градина.

Под стряхата не идват лястовички.
Прозорците са стиснали клепачи.
Домът ти е безводна воденица,
от тишина готова да заплаче.

На прага ти, приседнах да почина.
От пантите ръждата ме прегърна.
Почувствах се ненужен и изстинал,
а бях за топлината ти се върнал.

Вратата ти мълчеше уморена
от моето отсъствие голямо.
Сълзите ми се стичаха студени,
ала ключа за бравата го няма...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За кой ли път при теб се връщам...Отново го прочетох. Това е.
  • Вальо, "оти да се косиш, кога че ти мине". Не знаеш ли, че в сайта има двама-трима литературни критици, за които сайтът е зона да си генерират озона
  • Прочетох коментарите за този стих и няма как да остана безучастна! Не знам защо модерно ли е или не , но в последно време всички се опитват да са интересни с някакви сложни и неразбираеми стихове...Може и аз да съм "елементарна" , но пък на мен ми харесват точно първосигналните метафори!
  • Имаше един сборник с препоръки за критически бележки, някой здраво се е "потил" над тях...

    Колкото до този стих, на мен също ми хареса. Да, може би на места ритъма се накъсва от "прости" думи и словосъчетания... но нали в простото се крие нещо сложно
  • Вал,първата моя асоциация след като прочетох ,беше тази песен, която ти пращам като поздрав,...извини ме за лошото качество! <a href="http://vbox7.com/play:ab545401" target="_blank"> Душата ми-врата без ключ... >>> </a>
  • Много ми хареса
  • божей ... ти си по - лабилен от жените в сайта ... послушай Дънеков ... и двамата сте добри позьори ... ама с него по- често се съгласявам ... не ми убивай децата ...как беше ... божей ...

    всеки си има вкус ... пет човек те хвалят един те плюе и ти опищя сайта ... нема сми ...
  • Моите стихове са мои деца...Не бих използвал и това ти странно понятие СМЕШКО - да си запаля нещата... Не! Аз отстоявам творенията си и това повярвай ми е последното мое обръщение към човек който има немой поглед на нещата...Явно странността е приемлива в последно време в цялата ни страна и всеки се стреми да привлече внимание върху себе си именно с анти позиция... Бъди какъвто си! НО НЕДЕЙ ДА СЕ ОПИТВАШ ДА УБИВАШ ДЕЦАТА МИ! Не бих ти позволил!... Дори и да са изроди те са мои!
  • Май съм седял на подобен праг...Харесва ми!
  • палиш си нещата и пишеш ... "предавам се" ... това е готин стих ...
  • Аз поех ръкавицата от Жени и направих този елементарен стих...СМЕШКО или какъвто и да си, явно пощата е нещо което те тормози затова покажи ми как се пише неелементарен стих. Ще съм щастлив ако науча нещо от теб! Явно има какво да ми покажеш! На останалите благодаря за това, че са усетили един наивно елементарен стих!
  • "Прозорците са стиснали клепачи." и още куп неща, които не бих нарекла просто добри попадения... Не съм съгласна със Смеш, ма то май никога не съм Вал, стиха отива в любими, а останалото дето имам да кажа -Поща!
  • Колко пъти се случва така! Тъжен, но прекрасен стих!
  • много е елемантрано да му се невиди ... първосигнални детски метафори дето ти минават през главата ... лястовици без стряха... вода без воденица или обратното ... китки без корен и тн. и тн. ... 3... за да не ми пишеш мейл
  • много хубаво...
  • Страхотно е!
Предложения
: ??:??