Размисли пред вратата
"Спрях пред вратата ти, плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
пак да почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх."
Жени Георгиева
Вратата ти отдавна е затворена.
Отдавна няма пушек във комина.
Цветята ти отдавна нямат корени
и в бурени е цялата градина.
Под стряхата не идват лястовички.
Прозорците са стиснали клепачи.
Домът ти е безводна воденица,
от тишина готова да заплаче.
На прага ти, приседнах да почина.
От пантите ръждата ме прегърна.
Почувствах се ненужен и изстинал,
а бях за топлината ти се върнал.
Вратата ти мълчеше уморена
от моето отсъствие голямо.
Сълзите ми се стичаха студени,
ала ключа за бравата го няма...
Дълго я гледах, но не посмях
пак да почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх."
Жени Георгиева
Вратата ти отдавна е затворена.
Отдавна няма пушек във комина.
Цветята ти отдавна нямат корени
и в бурени е цялата градина.
Под стряхата не идват лястовички.
Прозорците са стиснали клепачи.
Домът ти е безводна воденица,
от тишина готова да заплаче.
На прага ти, приседнах да почина.
От пантите ръждата ме прегърна.
Почувствах се ненужен и изстинал,
а бях за топлината ти се върнал.
Вратата ти мълчеше уморена
от моето отсъствие голямо.
Сълзите ми се стичаха студени,
ала ключа за бравата го няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
