Размисли пред вратата
Дълго я гледах, но не посмях
пак да почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх."
Жени Георгиева
Вратата ти отдавна е затворена.
Отдавна няма пушек във комина.
Цветята ти отдавна нямат корени
и в бурени е цялата градина.
Под стряхата не идват лястовички.
Прозорците са стиснали клепачи.
Домът ти е безводна воденица,
от тишина готова да заплаче.
На прага ти, приседнах да почина.
От пантите ръждата ме прегърна.
Почувствах се ненужен и изстинал,
а бях за топлината ти се върнал.
Вратата ти мълчеше уморена
от моето отсъствие голямо.
Сълзите ми се стичаха студени,
ала ключа за бравата го няма...
© Валентин Йорданов All rights reserved.

