Jan 20, 2009, 7:09 AM

Размисли пред вратата

  Poetry
994 0 16
"Спрях пред вратата ти, плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
пак да почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх." 
Жени Георгиева

Вратата ти отдавна е затворена.
Отдавна няма пушек във комина.
Цветята ти отдавна нямат корени
и в бурени е цялата градина.

Под стряхата не идват лястовички.
Прозорците са стиснали клепачи.
Домът ти е безводна воденица,
от тишина готова да заплаче.

На прага ти, приседнах да почина.
От пантите ръждата ме прегърна.
Почувствах се ненужен и изстинал,
а бях за топлината ти се върнал.

Вратата ти мълчеше уморена
от моето отсъствие голямо.
Сълзите ми се стичаха студени,
ала ключа за бравата го няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • За кой ли път при теб се връщам...Отново го прочетох. Това е.
  • Вальо, "оти да се косиш, кога че ти мине". Не знаеш ли, че в сайта има двама-трима литературни критици, за които сайтът е зона да си генерират озона
  • Прочетох коментарите за този стих и няма как да остана безучастна! Не знам защо модерно ли е или не , но в последно време всички се опитват да са интересни с някакви сложни и неразбираеми стихове...Може и аз да съм "елементарна" , но пък на мен ми харесват точно първосигналните метафори!
  • Имаше един сборник с препоръки за критически бележки, някой здраво се е "потил" над тях...

    Колкото до този стих, на мен също ми хареса. Да, може би на места ритъма се накъсва от "прости" думи и словосъчетания... но нали в простото се крие нещо сложно
  • Вал,първата моя асоциация след като прочетох ,беше тази песен, която ти пращам като поздрав,...извини ме за лошото качество! <a href="http://vbox7.com/play:ab545401" target="_blank"> Душата ми-врата без ключ... >>> </a>

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...