Размисли за живота
Отново сядам аз да пиша
за болката в душата напластена
и в миг усещам, че не дишам,
защото страх ме е,че трудно се живее –
в свят на злоба, на омраза,
където изход трудно се намира.
Недай си боже да изпаднеш
в душевна криза
и само слизаш, слизаш.....
А трябва нагоре –
да търсиш светлината,
която пътят ти огрява
и стопля ти душата.
Попаднеш ли долу
е страшно
и трудно и мръсно
и прашно...
Но кой ще ни каже
в живота объркан
как да намерим пътя,
за да оставим хубав спомен
за бъдещето поколение
ний да сме достойни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени