1.12.2017 г., 18:57

Размисли за живота

450 0 1

Отново сядам аз да пиша

за болката в душата напластена

и в миг усещам, че не дишам,

защото страх ме е,че трудно се живее –

в свят на злоба, на омраза,

където изход трудно се намира.

Недай си боже да изпаднеш

в душевна криза

и само слизаш, слизаш.....

А трябва нагоре –

да търсиш светлината,

която пътят ти огрява

и стопля ти душата.

Попаднеш ли долу

е страшно

и трудно и мръсно

и прашно...

Но кой ще ни каже

в живота объркан

как да намерим пътя,

за да оставим хубав спомен

за бъдещето поколение

ний да сме достойни!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Стихотворението е написано през 1998 г.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...