1 dic 2017, 18:57

Размисли за живота

448 0 1

Отново сядам аз да пиша

за болката в душата напластена

и в миг усещам, че не дишам,

защото страх ме е,че трудно се живее –

в свят на злоба, на омраза,

където изход трудно се намира.

Недай си боже да изпаднеш

в душевна криза

и само слизаш, слизаш.....

А трябва нагоре –

да търсиш светлината,

която пътят ти огрява

и стопля ти душата.

Попаднеш ли долу

е страшно

и трудно и мръсно

и прашно...

Но кой ще ни каже

в живота объркан

как да намерим пътя,

за да оставим хубав спомен

за бъдещето поколение

ний да сме достойни!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Стихотворението е написано през 1998 г.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...