Отново сядам аз да пиша

за болката в душата напластена

и в миг усещам, че не дишам,

защото страх ме е,че трудно се живее –

в свят на злоба, на омраза,

където изход трудно се намира.

Недай си боже да изпаднеш

в душевна криза

и само слизаш, слизаш.....

А трябва нагоре –

да търсиш светлината,

която пътят ти огрява

и стопля ти душата.

Попаднеш ли долу

е страшно

и трудно и мръсно

и прашно...

Но кой ще ни каже

в живота объркан

как да намерим пътя,

за да оставим хубав спомен

за бъдещето поколение

ний да сме достойни!