Размисли за живота
449
0
1
Отново сядам аз да пиша
за болката в душата напластена
и в миг усещам, че не дишам,
защото страх ме е,че трудно се живее –
в свят на злоба, на омраза,
където изход трудно се намира.
Недай си боже да изпаднеш
в душевна криза
и само слизаш, слизаш.....
А трябва нагоре –
да търсиш светлината,
която пътят ти огрява
и стопля ти душата.
Попаднеш ли долу
е страшно
и трудно и мръсно
и прашно...
Но кой ще ни каже
в живота объркан
как да намерим пътя,
за да оставим хубав спомен
за бъдещето поколение
ний да сме достойни!
© Милена All rights reserved.
