Отново сядам аз да пиша
за болката в душата напластена
и в миг усещам, че не дишам,
защото страх ме е,че трудно се живее –
в свят на злоба, на омраза,
където изход трудно се намира.
Недай си боже да изпаднеш
в душевна криза
и само слизаш, слизаш.....
А трябва нагоре –
да търсиш светлината,
която пътят ти огрява ...