Размислите на един флагелум
РАЗМИСЛИТЕ НА ЕДИН ФЛАГЕЛУМ
Не съм цвете за мирисане, но не съм и твоята версия
на това, което съм...
Ако питат децата какво съм,
кажете им, моля, кажете,
че свежо, уханно и росно,
обичано бяло съм цвете.
Ако нещичко още ви питат,
скрийте моята слава позорна
в най-забравен от времето свитък,
в най-дълбоката яма заровен.
Бях аз флагче, такова едно,
със езичета огнени, змийски.
Вий родихте ме, хранихте... Но
без да питате „искам, не искам“...
А на онзи най-труден въпрос -
как посмях във плътта да се впия,
как посмях от кръвта да отпия,
не на друг, на Самия Христос?!...
Няма нищо да чуете, драги.
Аз съм съсък и вой съм, и плач.
И дамгата сърцето ми стяга.
Във ръцете ви станах палач.
Имах странни сестрици и братя -
клади, кръстове и гилотини...
За отровата грешна в сърцата ви
не намирам най-точното име.
И накрая кажете ми, честно –
мигар исках това аз, кажете!
Щеше просто да бъде и лесно...
да съм бялото цвете.
флагелум – изобретение на човешката жестокост, бич от волски жили, с какъвто е бичуван Иисус.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
