2.11.2007 г., 15:19 ч.

Размисъл 

  Поезия » Друга
649 0 6

Днес не мога да пиша, просто думите бягат.

И не искам на всяка цена да ги стигна.

Търпелива ще бъда, аз умея да чакам,

току-виж ме открият, преди да съм мигнала.

Моят речник, признавам, не е много силен,

за поезия не винаги е готов

и банални са моите спомени минали,

ала имам си "вяра", надежда", "любов".

И това във момента напълно ми стига,

то е важно за мен и е моя опора.

Аз намигам на слънцето и то ми смига:

"Продължавай, бъди част от цветните хора!"

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??