Размисъл
Днес не мога да пиша, просто думите бягат.
И не искам на всяка цена да ги стигна.
Търпелива ще бъда, аз умея да чакам,
току-виж ме открият, преди да съм мигнала.
Моят речник, признавам, не е много силен,
за поезия не винаги е готов
и банални са моите спомени минали,
ала имам си "вяра", надежда", "любов".
И това във момента напълно ми стига,
то е важно за мен и е моя опора.
Аз намигам на слънцето и то ми смига:
"Продължавай, бъди част от цветните хора!"
© Мария Борисова All rights reserved.
