amethyst (Калин Пантов)
50 779
26.02.2021 г., 8:03 ч.

Размисъл 

  Поезия » Философска
283 0 4

Душата ми е кладенец тъмен -

непресъхващ, с дълбоки недра. 

Пътят до там е труден и стръмен, 

че крие в себе си жива вода.

 

Дланта ми - влажен чернозем е.

Там разцъфва моята мисъл. 

Кълни вълшебното й семе,

в листата, които съм писал. 

 

Очите ми - солени езера,

тихичко поливат чернозема

и никнат най-добрите семена -

тях сърцето от болката взема. 

 

Че животът прилича на Луна

и всички знаем как изглежда -

опитва се със чужда светлина

да крие пуста безнадеждност... 

 

1995

© Калин Пантов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??