Размисъл
Душата ми е кладенец тъмен -
непресъхващ, с дълбоки недра.
Пътят до там е труден и стръмен,
че крие в себе си жива вода.
Дланта ми - влажен чернозем е.
Там разцъфва моята мисъл.
Кълни вълшебното й семе,
в листата, които съм писал.
Очите ми - солени езера,
тихичко поливат чернозема
и никнат най-добрите семена -
тях сърцето от болката взема.
Че животът прилича на Луна
и всички знаем как изглежда -
опитва се със чужда светлина
да крие пуста безнадеждност...
1995
© Калин Пантов All rights reserved.
