22.12.2007 г., 8:39 ч.

Размяна 

  Поезия » Любовна
889 0 8
Размяна

Сърце от камък ти ми подари.
Вечна мъка аз ти завещах.
Адска сделка на безсмъртни -
Кръвопиец ме наричат от тогаз.

В нощта сред твоите покои,
пак ще чуваш моят глас.
А рано сутрин във пороя,
ще те виждам смътно аз.

Криле от пепел подари ми.
Аз ти върнах жеста с кал.
Разменяме си „вещи” мили.
На бледо кървав карнавал.

„Звуците човешки ти отнемам,
топлата прегръдка на деня.”
Каза ти и ме погледна.
И аз разперих своите крила.

„Аз пък те дарявам със страховете,
идващи със падането на нощта.”
Това дочу от пурпурните си завеси.
И сгуши се неистово сама.

Дяволска размяна в сълзи.
Обля ни черната тъга.
Тръгнахме в различни коловози,
аз сред митове, ти в реалността.

© Рефицул Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Тръгнахме в различни коловози,
    аз сред митове, ти в реалността."

    Рисуваш,харесва ми
  • Браво!!!
  • Силен стих!
    Благодаря за критиката. Запетаята беше неуместна и недогледана, а "небе" мисля, че си е на мястото.
    Ще прочета и други твои неща!
  • Хубаво пишеш, Дяволче!
    Поздрави!
  • Браво!Харесваш ми
  • Браво на теб...И не си дявол...
  • Голяма образност, красота си постигнал!
    Поздравления!!!
  • Страхотно, колега. Безкрайно уважение от мен.
Предложения
: ??:??